автор: Rumir

Така и така си взех къща на село, що пък викам да не си направя и адресна регистрация там. Щерката и тя изяви желание.
Подадохме си документите за новите биометрични карти и международни паспорти в града, щото в селото естествено няма селско управление на МВР със съответния паспортен отдел или там както се казва. То и кмет няма. И пъдар няма. И даскал и поп няма в това село. Абе тишина и спокойствие. Само един кметски наместник. И десетина ергени.. В пенсия. Сутрин и вечер пият в кръчмата в останалото време мързелуват из къщите си....и пият. Жителите са само 86. Сега с нас ще станат 88. Един вид ние двамата ще сме над два процента от гласоподавателите.
Обачеееее...
В полицията в града:
- Щом ще си сменяте адресната регистрация, трябва кметския наместник на селото да ви даде да попълните заявления и адресни карти.
Хубаво, колко му е. Качваме се в автомобила и след десет минути сме в селото, на площада. Сградата на кметството е в единия му край, пресно измазана, боядисана в топъл жълт цвят. Чисто, приветливо.. Е, в единия край на двора стърчи огромна витошка морена с изписани на нея имена навярно на партизани или ятаци. Ахааа.. викам си-местния бомбаджия явно е от кротките. Нека си стои паметника, на никого не пречи. Пък и е история – нека се знае какво и кога е било.
Свежо, зеленинка и цветя, много цветя. Аромата им е божествен. Явно е поливано сутринта. Портата отворена. Под стрехата , стърчи устремно нагоре байрак на България. И втори на ЕС... Качвам се със замах по стълбите и дърпам вратата щото пише "Дръпни". Ако пишеше „Бутни” щях да я бутна. Не ми стана ясно какво щях да правя ако пишеше „Ритни”...Ядец, не подава. Втори път, пак същото... Тъкмо се чудя какво да правя , ей ти идва една женица...
- Кого търсите?- вика.
- Как кого? Кметския наместник. За адресна регистрация.
- Ама него го няма. Зает е. Извикаха го в общината по работа. Даже в голямата община го извикаха. Столична. В София. Дааааа.. Елате утре.
Да ама не. Вече бях чул от хората в селото, че наместника като няма работа в кметството си върши лични задачки. Я дръвца за огрев си нареже. Я ракийка си вари. Я ливадата си коси. Я друго нещо. Развързвам и аз торбата:
- Така ли - отговарям на женицата. Ми аз работя в столична община. Сега ще звънна на колегите да го освобождават по бързо, че има спешна работа тука в кметството...
Жената се стряска:
- А , по-добре да му се обадя.(Премисля бързо) Не , аз ще му звънна па вие да си говорите...
Вади телефон, набира и ми го подава... Чува се сигнал свободно, после някой вдига...
- Венче, що има? – гласът е спокоен..
- Ти ли си кмета на селото?-малко остро питам.
Гласът вече е мек, благ и малко притеснен.
- Епа я съм.
- Работата е спешна, трябваш ми в кметството. За адресна регистрация. В града, в полицията ме чакат с подписани документи от тебе.
- Ама аз съм с овцете извън селото. Ще ми трябва около...
- Стой там и не мърдай.
Пасбището на селото го знам къде е. Връщам телефона на Венчето (знам как се казва женицата вече, после разбрах че работи като секретарка и чистачка едновременно при това на половин работен ден, то и наместника бил на половин ден щото от общината правели икономии) и с щерката отново се мяткаме в автомобила и перкаме към ливадите и овцете.
Спирам до стадото , кмета подтичвайки идва. Припряно и леко ядосано му обяснявам какво ми трябва. Той обаче въобще не се стряска , нито загубва самообладание. Подозирам, че такава ситуация изобщо не му е за първи път:
- Чекай сега. Дръж гьостерицата и раницата. Дай ключовете от антонобила.
Докато се усетим с щерката, гледам как собствения ми автомобил отпрашва обратно към селото. През отворения прозорец едвам чувам:
- И гледайте овците да не улезнат у некоя чужда люцерна. Ако ви залае кутрето, не се плашете. Дайте му малко леб, у раницата има два три комата.
Тъкмо почваме да коментираме ситуацията, аз с едното око наблюдавам овцете, с другото пазя раницата, че некакъв пес почна да я души, гледам как новия ми автомобил се връща обратно. Слиза кмета и носи модерна кожена чанта. Вади папка от нея и ми я подава:
-Ей ви документите. Идете до кладенчето на сенка, пийнете водица, па попълнете сичко. Яз за такива ситуации, съм турил и подпис и печат. Само да ми оставите първио екземпляр, че довечера , като приберем овците да ви заведем у Книгата.. Айде сос здравье.
Та утре отиваме да си приберем с щерката новите документи от полицията...