автор: ole72

Магистралите ни пеят,
премиерът е щастлив,
а народът ни не смее
да повярва, че е жив.

С обещанията щедро
ни охранва славно той
и порастваме по бедност,
но вървиме след герой.

И животът се подрежда
във опасан с думи глад
до следизборна надежда,
заприличала на ад.

Но във думите му взрени,
утолили сетен глад,
изтърпяваме смирено
недоволният си свят.

А държавата си прави
от мечтите ни котлет
и копнеем да сме здрави,
и родени със късмет.