автор: Valens

Не, че нещо, ама... вали и вали...
Гърби дървета със своите дáри.
Борове го гонят с аромат на смоли,
бучкат с игли, там дето го свáрят.

Не, че нещо, ама... голям е нахáл...
По човките на врабците все пада
и затрупва трохите, дето Михал
изхвърля през наш’та ограда.

Не, че нещо, ама... нямаше край...
Чак на вятъра взе, че му пúсна.
Сви се под стряхата, поиска ми чай
и „Времето“ да чуе притихна.

Не, че нещо, ама...сняг...