автор: den

когато търсиш някаква опора,
намираш ненадейно и навсякъде,
веднъж видях как някой си
открил бе смисъла
в едно невероятно занимание -
да храни гълъбите на площада!
попита ли ме някой за отплатата,
която получава оня странник?
о, да, той получаваше награда -
/изключвам курешките птичи/
насмешката беззлобна на площада,
гъмжащ от бързащи стандартни хора...

когато търся някаква опора,
си връщам спомена за онзи
необикновен трохи-сеяч,
и странно - помнех само
неговото сбръчкано лице,
а хората препускащи край него
бяха само силуети в спомена!