автор: jaich49

Съдбата ме дарила с една дузина братовчедки,но за добро ли,за лошо ли,само с един-единствен братовчед.Затова обичта ми към него е по-силна и от братска.
Алтруизмът ми стига дори до там,че ако го сполети някаква неприятност,и да съм мъртъв,ще възкръсна и го избавя от нея.Даже съм се зарекъл да го надживея,за да се грижа до сетния му миг и лично склопя очите му.Скръбта по изгубения свиден приятел разкъсва сърцето на живия и аз не бих допуснал той да преживее подобно страдание.
Един неделен залез,тъкмо свързах касетофона към колата,той дойде.Всяка среща с него ми доставя огромна радост,че възторжено го поканих в купето. Обаче със сядането му видях,че нищо не е наред.Изглеждаше напрегнат,а непрестанното потриване на шепи,съпроводено с дълбоки въздишки,издаваха терзаеща го мъка.На въпроса ми какво се е случило,той поруменя с онзи анемичен цвят,с който порозовява зелено скъсан домат,оставен на почина "узрей си сам".Не на шега се сепнах,че ако бях суеверен веднага щях да го откарам на някоя баба да го веси,и със заекване ми откри,че се влюбил.
Сякаш божествено дихание освободи от задушаващо зловоние дробовете ми и облекчено въздъхнах,защото силно се обезпокоих за здравето му.
Ах,тази капризка Любов!Едни дарява с щастие,а други обрича на страдание. Знам,че е нелепо мъж да се влюби,но допусне ли го веднъж,и индулгенция не може да възстанови душевното му равновесие.
Книгите напълниха главата си с женска изневяра,коварство,лукавост,притворство така че и мисъл не допускам в ума си за тях.Нещо повече,живея с убеждението,че всички неприятности,сполетяващи мъжа,идват от жена.Затова избягвам и най-малката възможност за интимничене с такава.Да се поддадеш на женска съблазън,е все едно доброволно да скочиш в клетка с изгладняла пантера.Ала братовчед ми не го осъзнава.Нещастното момче бе обсебено от вируса на любовта,който пагубно заразява изслужилите мъже.
- Бате,- отсече той с категоричността на човек,убеден,че отстъплението е позор за него - тръгваме още сега да ме ожениш за нея!Иначе...
Последното издаде непоколебимост да извърши нещо непоправимо.Бедното момче!Не бе на себе си.Един от признаците за узряване на бащиния инстинкт у след казармените мъже,бе налице.
- Ама разбира се,момчето ми.-откликнах с целта да прогоня лошите мисли, изпълнили главата му-Кой друг освен мен може да ти помогне?Ти си ми като кръвен брат.Обичам те повече от себе си.Людмил да не се казвам,ако не те оженя.
Като се усетих,че ще си имам работа с жена,ми притъмня.Да навиваш жена за един,още повече ако е влюбена в друг,никак не е приятна задача.Може така безцеремонно да те скастри,че всичко да ти дойде на нагорно.Ех,къде по лесно е с кръчмата.Тя е като след черковно причастие.Влизаш нормален,а излизаш с блянове,нарушена еквилибристика и самочувствие на гладиатор.
- Бате,- викна братовчеда с пламнало лице,просиял от решението ми да го задомя-да вземем и Койчо,а?
- Вярно,Петьо.Бях се замислим,та не се сетих за него.
Койчо е човек,извоювал си авторитет на безгрешен сватовник.Няма сватосване,което да не е довел до женитба.Затова името му се изговаря с уважение.Не е много вярно това,че когато създава хората,природата точно определя качествата им.По му подхожда да работи към някакво бюро "Неизбежни бракове",отколкото като бръснар.
- Бате,-вмъкна Петьо - викам да не ходим с такси,а с твоята кола?За по-голяма тежест...
"Е,да.-рекох си-Щом пренебрегнахме човешките качества пред красиво извити ламарини..."
Изкарах фиата и отидохме у Койчо.Както винаги той е готов по всяко време на денонощието да изпълни предопределената си от Съдбата мисия.Разясних му целта на посещението ни,а той захълца изненадан и цял просия пред възможността да изяви заложбите си.Изчезна за малко и се върна костюмиран- привилегирован пропуск за всеки момински дом.
Седна отзад и потеглихме.През целия път не спря да разказва интересни случки от различните си сватосвания,че от сърце се смях на дяволщините му.
Пристигнахме на стъмване в селото на баща ми.Не бях идвал тук от години. Полъхът на града бе долетял и до тук,защото центъра му бе модерно изграден.
Спряхме пред табела "Образцов дом".Койчо влезна в ролята на посредник и скоро ни покани от името на домакините в къщата.
С влизането си в трапезарията видях масата подредена за гости: чаши и салати стоят в безмълвен страж около бутилка домашна ракия.Вратата към кухнята бе отворена.Вътре девойка полираше чинии.Петьо кимна към нея,даваш да се разбере,че тя е дамата на сърцето му.Френските й крака разпалиха любопитството ми да видя в що за жена се е влюбил моя Петьо. Вталената й рокля открояваше снажна фигура,а стелещите се по тила коси придават на талията онази древна величественост,каквато художниците влагат в платната си за митичните жени.
Домакините ни ръкуваха с "добре дошли" и повикаха дъщеря си.Тя изтри ръце в пешкир и се обърна леко изчервена.Красотата й ме порази.Крещящо червисани устни,долната малко по дебела,сякаш бдяща покровителка на нежността,пропита в миловидното й лице.Право носле,искрящи сини очи, рамкирани в овални черни мигли,високо чело,открито от сресани на път руси вълнообразни къдрици,които се стелят по раменете й като застинали кехлибарни вълни.Бюстът сякаш преднамерено обтяга гръдния кош,за да открои моминската си налятост.
Прелестта й така ме плени,че само привързаността ми към Петьо ме възпря да я загледам сластолюбиво,страст,каквато не съм подозирал,че съществува у мъж като мен,безразличен към жените.
Като че шамар ми зашлеви Темида,та мигновено изтрезнях и аз проклех похотливите си помисли.
"Бре!-рекох си със сведени очи,изгарящи ме да й се наслаждавам - Моят Петьо бил голям късметлия.Струвало си да страдаш по такава жена!"
Родителите й ни запознаха.Когато я здрависах,ръката й трепна,и аз го отдадох на силно вълнение поради присъствието на братовчеда.
"Взаимна обич."-казах си,обаче ръкостискането ми подейства странно,защото кръвта кипна в жилите ми.Какво ставаше с мен?!Никога жена не ми е действала така магнитизиращо!Дали поетите наистина с право не бръщолевят за някаква любов от пръв поглед?
Докато стопанинът за налива домашното си производство в чашите,а аз дълбоко замислен,чух гласа на Койчо.
- Извинете ни за момент.- каза той и съвсем спокоен придружи майката и дъщерята в друга стая.
"Какъв мъж е тоя Койчо?!- загледах го смаян -Че не трепва от близостта на такава девойка?!Я аз...
Усетих как порите ми се отвориха и през тях потекоха несекващи струи пот. Сърцето ми биеше в луд екзалт и с всяка клетка чувствах ударите му по цялото си тяло.Подлост бе към Петьо,но някакъв отприщен шемет ме понесе и да се избавя от плена й,бе пряко силите ми.
Койчо се върна и ни покани на масата.Като че бе негово право да се разпорежда в чужда къща.Какво чудно.Човек с такава слава е нещо като всеобщ домакин.
Вдигна наздравица,отпи,блажено млясна и похвали ракията,от което собственика остана поласкан.Такт ли бе това или традиционно встъпление.
Жените дойдоха.Саша-пременена,ухаеше на роза.Сега бе още по зашеметяваща.Едва се въздържах да не политна към нея,така безумно ме привличаше.
Петьо бе извън себе си от щастие.Не съм забелязал,че е толкова фин. Любовта наистина красяла човека.
Койчо стана,благодари за гостоприемството,и прикани да тръгваме.Аз го стрелнах с разширени очи,изплашен,че сродяването ми със Саша се проваля. Но той дяволито ми смигна,даващ да се разбере,че идването ни е не напразно.
На изпроводяк родителите й я разцелуваха,пожелаващи й много щастие.
"Чувал съм,-рекох си-че в такива случаи майката е просълзена,а бащата мрачен пред раздялата със свидното си чедо?А тия едва ли не припадат от радост?"
Тръгнахме.Нарочно оставих лампата в купето светната,уж да не разговаряме на тъмно,но всъщност целта ми бе през помощното си огледало да се наслаждавам на Саша.
С влизането ни в града,Койчо забеляза,че ще е нетактично да поставяме роднините ми в неловко положение,понеже не са предупредени и подготвени да посрещнат снаха,затова предложи временно да отседнем у нас,докато ги известим.
Колко велик е тоя Койчо!Съзнаваше ли,че така ми предоставя още възможност да я съзерцавам.
Въведох ги в моята стая.Разположих ги така,че после да седна срещу Саша, грабнах каната от бюфета и побегнах към избата.
Родителите ми още светеха,а минаваше полунощ.Видях пръста на провидението в това.О,колко много ще ги зарадва моята вест!-казах си и влязох в мазата.
Мисълта по красивата ми братовчедка ме правеше така несръчен,че пролях сума ракия на земята.Нейсе,справих се и забързах нагоре.
През отсъствието ми Петьо вдигнал родителите ми по въздушна тревога и с влизането си видях,че ме чакат в пълна бойна готовност.
Мама силно ме прегърна и каната се изплъзна.
- Счупеното носи щастие!- пророкува Койчо и ми намига като превключил светофар.
- Бате,-викна Петьо пламнал - аз съм най-щастливия девер на света!
Останах като гръмнат.Саша-поруменяла и задъхана като току-що прекосила финала лекоатлетка,ме поглъща с поглед.
- Е,мила снахичке,- казва баща ми със сериозността на негово светейшество Папата - целувай ръка.А ти,сине,неузрял твърдоглавецо,време е да заемеш мястото си в живота.
Разкриха ми загадката.Започвам 28 си година,твърдо решен да остана цял ерген,отколкото половин съпруг.
При скорошно гостуване на родителите ми на приятели в бащиното ми село,си дали дума да се сродят.
Предния ден у нас се събрали заговорниците:родителите ми,Петьо и Койчо и решили да ме задомят.Обаче знаещи сляпата ми неприязън към брака,се уговорили да го осъществят без ни най-малко да събудят подозрението ми.
Вечерта Койчо и Петьо отишли у Сашини и разяснили на нея и родителите й плана на действие.А Саша за малко не издала радостта си,защото от ученичка се влюбила в мен.
Ние,мъжете,заслепени в гордостта си,не рядко пропускаме шанса си в живота.
А колкото до братовчеда,оказа се превъзходен артист,и аз не му се сърдя за номера,който ми погоди.