Чест, достойнство, святи откровения...
Някога било е така.
Разруха, ленност, ревности, съмнения,
секс, хитрини и алкохолни опиянения...
Вчера и Днес, общо взето, е така.
Но как ще бъде Утре?!
Ще бъдат ли над нас същите слънце, луна и звезди?
И изгревът все така нежно ли ще обема
и мравчици, и реки, и планински върхове и житни бразди?
Щом и самураите, в своя стоицизъм,
радиационно сакето си пият,
а тяхното харакири и сепуко
времето прероди в ислямски фанатизъм...
Какво остава за нас – бугарите,
неуките варвари, достигнали до “висш” антагонизъм.
Преминали през преселения, кланета, гонения,
през капитализъм, фашизъм, социализъм...
Пре-живели пред вековете с лукавата чест,
с пълзенето и с достойнсвото на своя егоизъм.
Какво ще стане с нас?!... Споко! Ние сме като троскот.
Ще оцелеем и след земен катаклизъм.