автор: ringo

Много често близки ми подхвърлят,
че съм бил ужасно мълчалив.
Упрекът им мигом го отхвърлям -
аз съм всъщност доста приказлив.

В службата началникът щом сбърка,
бързам с критика да го сразя.
Казвам ви - със думи го побърквам,
и угоднически не пълзя.

Само че наум това го правя
и колегите не искам да смутя.
За йерархията не забравям,
пък и нервите си тъй щадя!

Вкъщи нещо изкрещи жената,
че не съм направил по реда.
"Циганската" первам я с ръката,
да не гъкне повече следя.

Даже, да ви споделя и още -
удрям масата с юмрук.
Нека циври после цели нощи -
мойта дума ще се слуша тук!

Само че и туй така го правя -
без парадност и излишен шум.
Възпитанието не забравям -
гръмовержец съм, но пак - наум.

Видите ли ме пред вас занесен
и с блуждаещ поглед да вървя,
туй привидно е - от гняв понесен,
в мене бури сигурно реват.

И затуй не се чудете твърде
в тези странни, луди времена,
ако нещо изведнъж измърдам
и ви кресна силно: "Тишина!!!"