автор: sradev

- Докторе, кажи им как вързахме мартениците.
- Ами детето видяло щъркел, гледам, че дрянката цъфнала и берекет да е – вързахме мартениците.
- А не трябва ли да е плодно дърво?
- Те дренките също са плодове.
Седиме пред къщата, греем се на пролетното слънце и се възхищаваме от копривената каша на устата хубавица. Неповторим е вкуса на пролетната коприва, високо в Балкана на двора с напъпили дървета... живота тръгва. Дори и пъстървеният шаран не може да се мери с копривата. А и едно вино извадил стопанина, чак слънцето се усмихва през него – спомня си миналото лято. Минават съседи по пътя поздравяват, а понякога и идват до масата да се чукнат с едно вино, да донесат новините от селото. То село вече няма, уж курорт е, ама летовници и лятото не идват, та къщите по цяла година пустеят. Ето и зад завоя едни палати на банката стоят празни. Та вместо курортистите домакините си ходат на курорт. Такъв е българският бизнес – имаш ли си баничарница само банички ще ядеш.
Една кола спря и млад мъж бързо се приближи до масата.
- Здравей Ванко, къде си запрашил в неделя?
- При вас идвам, да знаете телефона на месаря?
- Какъв месар по пости?
- Псувнята умря. Преди два часа се гътнал в долчинката.
- Е, от какво умрял? Той нямаше и 50 години.
- От глад е умрял, да го знаеш. Когато имаше работа привиквах го, ама от два месеца няма работа, ето и момчетата не са получили пукнат лев. Викнахме лекар от града, но той не ще да пише, че е от глад, викна комисия за освидетелстване. Попа обеща да го опее безплатно, момчетата от бригадата събраха за ковчег, а аз събирам за помен.
- Ще ви опека една баница, каза устатата хубавица.
- Детето си го беше харесало, нищо че мрачен изглеждаше, рече домакинята и му пъхна 5 лева в ръката.
- Такъв беше, незлоблив и на всяка дума псуваше. Ама на бой не е налитал. Ало, Кольо, Псувнята умря, дай нещо за помен. А ето и Кольо обеща да даде едно кило кайма за кюфтета.
- Какви кюфтета, бе, нали са Велики пости.
- Мамка им и на постите! Той от нова година е постил, ей, хора, той от глад умря, постил е за всички ни.

ПП Братко, помислих си кой ще е следващият. Добре, че тогава не знаех. На Задушница се падна точно 6 месеца...