автор: Jenia

Ти не разбираш моите причини.
За теб е срамна изневяра. Точка!
И питаш се през толкова години,
кога изгубих вярната посока...

Душата ми е твърде поетична,
тук вдъхновение не ми остана.
Във твоя свят съм малка и безлична
все нещо си мърморя над тигана!

Изпържвам страсти, огнени копнежи,
сервирам ти ги после за вечеря.
А в мен едно море сгъстена нежност,
удавник някой моли да намеря...

Аз мога да съм ангел, но сега съм
неблагодарна, казваш, и порочна!
Но за криле при теб е твърде тясно...
И всъщност, от тигана се започна...