Клокочи ли и в теб реката
избистрена, като видение
шуми ли ти във сетивата
кипи ли в капилярите
надига ли се в тебе лудо
от дъното на всички камери
пълзи или пробягва властно
към дълбините от страдание,
задавя ли те със въпроси
поставя ли те с тях на тясно?
Това едва ли е любов,
но става ясно..реката си тече,
повлича лодки ,
а пътниците търсят брегове.
И тръпките в думите от камъни
ще пометат моментните ти страхове.
НЕ е любов, но няма друга дума
освен...освен стихия.