автор: vesan

Глупакът, който осъзнава,
че е глупак, не е глупак,
умникът пък, пиян от слава,
май не е толкоз умен чак.

Възможно е умник обаче,
изхождайки от своя ум
да разбере, че умен значи
да бъдеш фон на глупав шум.

Добре е ако осъзнал си,
че знаейки, че си умник -
глупак си всъщност, но пък цял си
умник – разбрал, че си дръвник.

Но тези аргументи крият
във себе си и друг аспект –
признавайки глупака, ние
признаваме и интелект.

Отново своя ум обаче
признал, признаваш, че си тъп,
което в кръг порочен значи
завърта мозъка ти скъп.

И пак така – виж по-нагоре –
откриваш своя ум отново,
и пак го губиш... Много скоро
така въртиш се, че готови

дори и близките ти хора
са да признаят, че е факт,
че даже умно да говориш
ти всъщност просто си глупак.