България, в наши дни. Четири приятелки, живеещи в голям град. Всичките са семейни, реализирани в професията си, преживяващи по-малки и по-големи кризи. Всяка има своите страхове и фантазии, както и свое кътче за бягство.
Да ви представя четири модерни жени –Силвия, банков консултант, Ренета-просперираща бизнесдама, Криси –счетоводителка и аз –артистка на свободна практика. Познаваме се от 90-те, когато пътищата ни се преплетоха и се оказа, че въпреки различията и четирите гледаме в една посока.
Двете със Силвия преживяхме възхода и падението на една частна фирма, която имаше всички шансове да оцелее, но се провали заради некадърно управление. Е, какво пък, бяхме изтеглили губеща карта, както много други от нашето поколение. Лутайки се между труда и капитала в ония години някои все пак избраха правилната комбинация.
С Ренета се познаваме от радиото и след години се наложи да я утешавам за някои брачни неблагополучия, но, слава богу, всичко отмина.
С Криси отгледахме заедно с децата си и докато тя стана съвършена домакиня и майка, при мен все нещо се объркваше.
И ето ни сега –четири зрели жени, готови да споделят своя опит и грешки с хиляди като тях. Не ни съдете строго, не повдигайте вежди, а се вгледайте в себе си и ще съзрете онова пламъче, което ви държи будни дори когато ви е най-тежко –вашето второ АЗ. И си кажете, че ако мъжете са центъра на земята, ние сме силата, която я движи.
Всички се раждаме щастливи. Някои цял живот остават във вцепенението на родилното усещане за щастие –една люлка, която не те изхвърля прекалено високо, за да се страхуваш, но и не те държи на равното, за да се усетиш в един момент достатъчно значим. Други стигат постепенно до точката на кипене, от която няма връщане…Това е НАШАТА ЖЕНСКА гледна точка.
Мъжът, детето, кучето или обратно?
Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
-Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авторитетна.
-Имаме и други възможности –опитвам се да звуча оптимистично.-Явно ерата на недвижимостите отминава и идва времето на по-простички неща. Хората ще се борят да оцеляват, значи трябва да измислим начин да ги подпомагаме в усилията им.
Ренета ме гледа така, сякаш ме вижда за първи път. Знае за моята склонност да помагам на човечеството, но не разбира как това ще помогне на нас. От месеци мислим накъде да се насочим, след като световната криза не подмина и нашия бизнес.
В подобни случаи мъжете са склонни да драматизират, а за нас жените остава единственото –да решим проблема.
В апартамента си на 18 етаж Криси се мъчи да се пребори сама с пържолите, виното и децата, докато Джулиан щрака с дистанционното и раздава команди.
-Всичко в тоя апартамент се скапва. И защо, по дяволите, трябваше да започваш бар-плота, като не можеш да го довършиш?
-Защото свърших парите- Криси не му остава длъжна.
-И тия деца си ги оставила да се гледат сами…
Обичайната поза на Джулиан е да се излегне на фотьойла с крака на дивана. Чака да се нахвърли на храната със същия хъс, с който каубой би заръфал парче месо, извадено изпод седлото.
На другия ден с Криси седим в един от новите ресторанти с изглед към реката и празнуваме местенето ни в новия офис.
-Иска ми се да вярвам, че истината е във виното, но от него получавам киселини-казвам. –И все пак понякога си струва да го опиташ с тия чудесни хапки
-Питала ли си се защо си приличаме толкова? –Криси забожда аспержа на вилицата си.-И двете обичаме джинфис и уиски, само че аз с лешници, а ти –с бадеми.
Докато оглеждам доволните хора, които спокойно обядват наоколо си мисля как затягането на колана за едни е разкопчаване на горното копче на ризата за други. Сякаш глобалната криза разполовява човечеството –едните започват да мислят с горната, другите –с долната половина на тялото си. Вторите устройват най-вече нас, жените, впрочем.
-Защо гледат на нас като на ходещи вагини? –Криси е възмутена до дъното на благородната си душа.-Аз никога не съм разчитала на чара си, за да се качвам по стълбицата. Постигнах всичко сама с много труд и постоянство и затова ме уважават.
-Ти си самата добродетел –съвършената майка, домакиня и счетоводителка.
-Може да не съм съвършена, но се старая. Знаеш ли, когато имам нужда от пречистване започвам с боклука. Като го изхвърля сякаш и душата ми изкашля ненужната шлака.Ако искаш да сложиш ред в живота си съветът ми е -започни с гардероба.
Това е нейната гледна точка. Аз трудно се разделям с нещо свое, дори да е стария ми пуловер, който отдавна не нося. Веднъж наистина опитах. Събрах всички дрехи на децата на купчина и ги занесох при контейнерите за боклук. И докато гледах от терасата как един клошар ги товари на количката си се почувствах някак празна. Бях изхвърлила детството им на боклука. Бях отписала пъстрите пижамки, роклички и блузки от списъка на живота си. Може би беше време да напиша нов списък. Но готова ли съм за това? Трябва ли да минаваме на следващата страница, откъсвайки предишната? И как ще изглежда романът на живота ни без страници, записан единствено в сърцето? Не се изненадвайте тогава, че сме на първите места по сърдечносъдови заболявания…
ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ДА ИМАШ ТОПКИ, ЗА ДА СИ МЪЖ?
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме –отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз –ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Фейсбук. Обикновено за женските фантазии не се говори, сякаш в природата на жената няма заложен усет към откровено палавите сексуални игри и занимания.
И така –изтупани в най-секси тоалети се срещаме пред клуба. Веднага се настаняваме на бара и се пооглеждаме, за да придобием представа или самочувствие за това, което ни чака. Повечето сепарета имат табелки REZERVE и за наше учудване в тях се настаняват нежни момченца с изписани черти или добре сложени мъжаги с бели ризи и черни панталони и задължителни дебели ланци. Решаваме, че сме сбъркали деня –но само в четвъртък прочутата група гостува в града ни и даже разбрахме, че има нова програма. Не че сме гледали старата, но за нас всяка програма щеше да е съвсем нова.
Вече смучем жадно първите си питиета, когато на сцената се появяват седем момчета, снети сякаш от филмите. Толкова много тестостерон не съм виждала на едно място. Публиката настръхва още с първия им танц и интересното е, че не само женската част мята диви погледи на дансинга. Момчетата се поразхвърлят и ни оставят без дъх. Улавям се, че галя чашата както се гали любим мъж, а сламката любовно предъвквам. Усещам смущението и по лицата на приятелките ми. Във всеки случай доста се разгорещяваме докато гледаме танца на красивите млади тела. Даже по едно време пожелавам да съм кърпата, с която попиват потта си…
Всичко това ме накара да се замисля какво всъщност търсим в мъжете? В началото фантазията е тази, която приема желанията ни за реалност. По-късно пак тя е, която изопачава реалността, представяйки я за приказка непременно с добър край. И накрая фантазията е тази, която ни отнася в миналото, за да ближем раните си и да се възстановяваме от неслучилите се връзки. Затова жените цял живот търсят любов. Или любовници. Коренът и на двете думи е един и същ. Когато умре една фантазия на нейно място непременно трябва да дойде друга. Така работи женският ум. И колкото по-скоро го разберат мъжете толкова по-рано ще престанат да се правят на мачовци или на непораснали деца, за да ги харесаме. Достатъчно е да ни дадат фантазиите, които са ни нужни…
Изневярата –начин на употреба
Родени сме моногамни. Може би. А може би не, защото истината е в многообразието. На индивиди, интереси, кариери. Никой не обича скучността. Тя ни е противопоказна, като …шампанско и имам баялдъ например. Затова, струва ми се, повечето хора се отнасят с разбиране към изневярата. А тези, които я отричат просто са зачеркнали себе си от списъка с желанията, който правим за Коледа.
Ние с моите приятелки също сме различно настроени към изневярата. За Ренета темата е табу, откакто изживя болезнено „връзката” на мъжа си с друга жена. Всъщност така и не се разбра дали е имало нещо, просто видяла колата му на неподходящо място в неподходящо време…знаете как става. Тогава се появих аз –беше случайна среща, разбира се, но здраво си поплакахме двете –тя за себе си, аз –заради нея. Но кой друг, ако не приятелка би изсушила сълзите ти, дори да са напразни? И докато ми разказваше за n-ти път историята на парче торта разбрах, че тя просто е имала нужда от подобна случка и дори да беше недействителна, щеше да я измисли. Животът й бе толкова спокоен и предвидим, че вероятно тази горчива жилка е вляла живот в дългогодишния й брак. Обаче от тези наши срещи за утешаване произлезе по-късно идеята да създадем обща фирма. Така че не пренебрегвайте сълзите! От тях се раждат не само романи, но и истории с неочакван или дори със щастлив край.
Силвия е прекалено заета и разумна, за да има пороци и аз знам само за един –цигарите. Но и на тях се отдава като на мъж –рядко и по малко. Не знам мнението на съпруга й по въпроса, впрочем. Може да се окаже, че нейният любовен живот е по-интересен от този на постоянно изневеряващите.
С Криси нещата не са така прагматични. Когато си възпитан и отраснал в здраво семейство ти се иска и ти да създадеш такова. Изневярата никога не е била на дневен ред при нея, но и никога не е казвала, че няма да опита. Прилича на хладнокръвен ловец–предпочита бърз отстрел в чуждо ловно поле и след това пълно мълчание до следващия лов. Възхищавам се на праволинейността й, защото се искат здрави нерви и голяма доза егоизъм, за да вземеш своето, без да искаш друго. При многобройните си пътувания можеше да оставя по едно разбито сърце навсякъде, но досега не се е възползвала от силата си. Остава ми надеждата, че някога ще проумее тръпката на многообразието и тогава ще започне наистина да й се наслаждава. Като мен.
Моята история е доста поучителна. Първо изневярата се появи като дяволче в главата ми –едно нашепване, че верността не е качество, а порок в днешно време. Докато не започнах да оглеждам възможностите –млади и силни мъже, молещи за близост и секс. Прехвърлила Христовата възраст вече нямах задръжките от младостта, пък и бракът ми беше прехвърлил оная тънка граница, при която любовта се превръща в навик, а секса –в досадно каканижене на две пози. Вече не си спомням за първата изневяра. Вероятно защото не ме е впечатлила. Било е като преминаване оттатък, от страната на досадата на брега на удоволствието.
И сега, когато отчитам времето като свой враг, а не като приятел ми се иска по-рано да се бях отърсила от съня на брачното съществуване без тръпка, без щастие, без достатъчно оргазми дори. Защото изневярата не е самия сексуален акт, а фантазията, която го предшества. И в края на краищата тя е още една задоволена потребност.
ЗА СНИМКИТЕ И ХОРАТА
Събуждам се от неясен тътен. „Пак ще вали” –мисля си, докато предвидливо се завивам презглава. От дете се страхувам от гръмотевици. Преживяла съм едно земетресение, един потоп, два фирмени фалита и един преход, продължил двайсетина години.
Сега, като се замисля, най-хубавото е, че останах цяла. Някъде оттогава датира ненавистта ми към снимките –тоя идиотски навик да консервираме мига без мисъл за бъдещото му бомбиране поради нови обстоятелства или нетрайност на чувствата.
Спомням си деня, в който махнах сватбената снимка от рамката. Отзад бях драснала датата -28.11.1987 г. Беше в хубава дървена рамка с позлатени краища.
-Защо го направи?
Мъжът ми най-после беше забелязал липсата й.
-Бях ядосана –казах леко небрежно, за да не прозвучи заядливо. Логично обяснение на един нелогичен ум. –Проблем със спомените ли имаш? Опитвах се да махна лейкопласта от крака си и той се отлепи заедно с кожата. –Оох!
-Просто не ми харесва рамката да стои празна-отбелязва сухо.-Какво ще сложиш на нейно място?
-Снимки на дъщерите и внуците. Или ще я оставя така, ще я прибера някъде. Спалнята ни прилича на склад с ненужни вещи.
Усетих, че въздухът натежава от недоизказаност. Загасям нощната лампа в отчаян опит да избегна скандала.
Когато не може да напълни живота си, човек се огражда с предмети. Понякога с цяла стая спомени. Лавица от плексиглас и алуминий, няколко ръчно изплетени мартеници, самодейно изработен стан, купчини ценни книги от библиотеката на мама…Гордото ни общо минало прашасва в мишавото настояще. И там някъде, между китарата без струни и вестникарските изрезки, запечатали най-добрата рекламна агенция за 2000 г. лежи уморената ни амбиция. Цяло едно поколение, изгубено и изгубило посоката на живота си.
Краят на една снимка. Ново начало. За кого? И закога?
69 или задна прашка? За позата и прозата
-Какво правихте днес, момичета?
Въпросът е невинен, но зададен точно навреме. Неделя привечер е и с приятелките ми сме на традиционния „Манхатън” в Графити.
-Не питай, цял ден бях в поза 69 между печката и мивката –изоквам.
-Вероятно си имала нужда от дъъъъъълго облизване.-Силвия се опитва да ни разсмее, но шегата й увисва във въздуха като муха в паяжина.
-Аз предпочитам задната прашка –отбелязва Криси, без да забележи приближаващата се табла с питиетата ни, която а-ха да се излее върху нас заедно с влажния поглед на младичкия сервитьор.
Усещаме любопитството му да чуе още нещичко докато прекалено усърдно намества чашите пред всяка от нас, слага салфетки и сменя пепелника. Само ние си знаем, че не става дума за позата, а за прозата на неделята –кошмарът на всяка работеща жена.
Ледът потропва в чашите като нетърпелив любовник, предвкусващ удоволствието. Как му се иска да не е на върха на устните, а да се топи върху горещо тяло и да образува улейчета около пъпа…
-Още четири коктейла, моля!
Ренета решава да ни почерпи след като безуспешно се опитва да го направи три недели подред. -- Най-после се преместихме в новата къща. Обявихме апартамента за продан.
Тодор е студентската й любов. Първият им общ дом се намирал в краен квартал, където само любовта била повече от калта. И въпреки че оттогава изтекоха много дъждове, се радвахме заедно с нея.
-Чист фитнес ще си е да изкачваш по стотина пъти на ден стълбите до втория етаж.
-Е, не е като в апартамента –само се завъртам и съм на терасата –усмихва се Ренета и издухва грижите през цигарето си. – Пък като не мога да се справям сама с чистенето ще си взема помощница.
-Да, тя майка ти точно на помощница е разчитала, и тя е в голяма къща. –подхвърля Силвия, която явно днес е в заядливото си настроение.
Умълчаваме се. Идеята да бъдем три в едно като в рекламата не ни допада особено. С момичетата не си падаме по нескафето. Но сме наясно –в живота нищо не е каквото изглежда на екрана. Да бъдем незаменими в кухнята, в работата, в леглото. Чувствам се използвана досущ като героинята в един турски филм, в който съпругът получава ерекция всеки път когато тя търка пода. И вероятно не само аз.
…Вечерта имитирам успешно оргазъм, лежейки в най-кротката на света поза –мисионерската. „По дяволите, защо смених пердетата?...”
Sex.com
През 80-те и 90-те нямахме никакви проблеми да се запознаваме къде ли не. Бяхме млади и щури, СПИН беше просто абревиатура, а диското беше начин на живот. Когато светът полудя по Интернет и запознанствата станаха някаква кибер-форма на общуване се запитах
КОЙ КОЙ Е В ЧАТА
Свалките в нета са като свирките през 90-те. Всички ги обичат и никой не си вдига ципа преди да е свършил работата. Замисляли ли сте се какво печелим и какво губим от подобни „запознанства”?
Мисля, че отново преживяваме криза на идентичността, затова анонимността в нета ни е добре дошла. Анонимността е новата дискретност. Създаваме си някаква виртуална идентичност, която може да е много различна от истинската, и това е възбуждащо. Един вид симулация на реалността, но те кара да изпитваш актуални нови преживявания. Ти си режисьор и актьор, лесно влизаш от роля в роля , вербализираш представи и фантазии, които няма как да изпълниш в реалността. Интересно и модерно, нали? Палавият никнейм заменя името, емотиконите са мързелив израз на чувствата и винаги може да минеш офлайн. Не е нужно да помпаш мускули във фитнеса, защото в „другата реалност” всички мъже са мускулести и добре сложени, а жените…ах, жените! От тях се иска да имат излъчването едновременно на Шарън Стоун, Мадона и майка Тереза. Една приятелка ми разправяше как в чата един 30 годишен младеж искал да суче от нея и непрекъснато я наричал „секси мама”. Ужасяваща инфантилност! Всъщност в кибер-взаимоотношенията всичко е позволено. Всеки втори напира да развее пред камерата мъжкото си достойнство, всеки трети директно ти предлага секс вместо запознанство.
Сега представете си следната картина. Мазен чичко със запотени очила напрегнато се взира в монитора. А там едно чудно хубаво момиче вие тяло в страстен танц. Чичото попива прелестите й с очи и няма нужда дори да излиза от къщи, за да получи порция удоволствие. Той се изживява като супермъж със супержена и всички са доволни. Същото може да се повтори в офиса, като героят е новоизлюпен бизнесмен, отдаващ се на виртуален секс пред камерата.
Попитах една достолепна дама, управляваща собствен бизнес дали й е интересно в чата и тя ми сподели колко пъти й се е искало да си остане там, в кибер пространството, при своята виртуална идентичност. Забравяла, че е майка и съпруга и можела да бъде каквато й се иска –палава, необуздана и…млада. Май тръпката на младостта е, която ни връща пак и пак към мигащия екран на монитора
Не е ли Интернет новата световна религия, по-силна от фън-шуй, по-разрушителна от ислямския фундаментализъм, по-вълнуваща от Кама Сутра