автор: zapp

Към намръщено, ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери.

Ще ни трябва магическа власт
да опазим цвета на дъгата,
в тази влага и внезапния мраз,
са слаби, раними сърцата.

По вече смълчани пътеки,
откривам неказани думи...
размиват се сенките леки
по златната есенна шума.

Отпивам от безмълвие тъжно...
толкова есени вече живея,
и знам, че тъгата е нужна
по-истински да те копнея.