автор: bagarov

С писък на птица проглушил тишината
ще запомня мигът в който ти затвори вратата
и изчезна в посока неизвесна, дори
не видя как отроних от очите сълзи.

Знам отдавна очакваше влака,
за да тръгнеш сама по нататък,
да поемеш по свои пътеки,
да постигнеш самичка успехи.
Във живота да вземеш участие
да те стигне желаното щастие.
И не спирай по малките гари,
твоят ден е от слънце огрян,
не забравяй приятели стари,
ще успееш във всичко аз знам.

Но решиш ли че стигнала края
и прескочила свой "рубикон"
знай че чака те твоята стая
и прекрасния роден ТВОЙ ДОМ.
Ще те чакаме с майка ти дъще
с уморени от старост очи,
да се върнеш очакват те в къщи
и прогнилите вече врати.