Славата върви пред мене,
почва вече да ми пречи.
Как, кажи, да се оженя
с име на любовник вечен?
И коя ще бъде тази,
дето ще рискува с мене?
Как семейна чест ще пазя,
като има куп проблеми?
Не е лесно и не мога
отведнъж да се откажа.
Ей така - да кажа "сбогом",
да не се обърна даже?
Дай акъл бе, мили братко,
как въжето да си сложа?
Пусто - толкова е сладко!
Умрем, без това не можем!...
А ще иска да ме сготви,
подозирам го без друго,
във семеен сос приготвен,
някоя ербап-съпруга.
И хомот ще ми надене,
и наочници ще сложи,
свободата ще ми вземе,
като мъж ще се изложа...
Що ми трябва да се женя -
с ядове да се сдобия?
Виж ги старите ергени -
щом поискат, се напият!
Мойта ще ми пили вкъщи,
алкохол като усети.
И ще вземе да се мръщи,
щом объркам часовете...
Не, не е за мене, бате!
Пък и имам лоша слава -
смятат ме за тарикат и
щом ми падне - не прощавам!...