автор: 4i40

Обичам да се връщам при морето.
То все е същото, непроменено -
нетърсещо любов, а пълно с ласки,
неплачещо, а толкова солено.

Защо ти пиша? Може ли, което
забравено е, пак да заболи?
Разпръснати любови, страсти...
А никой
никого
за нищо не вини.

Отива си внезапното. В морето
изгубва се добрият платноход.
Сега ти подарявам моята вина -
изгарям мостове, разравям брод.

Не се сърди, така е по-добре.
Художникът - море рисува в тъмносиньо.
И нека аз съм лош. Ти остани добра.
Не ме е имало
и никога
не ще ме има...