Съседите не знам защо са ме понесли:
"Блазе ти, Минке, със такъв добър съпруг!
Общителен, с децата тананика песни,
със нас - засмян, приятен, както никой друг!
С шеги, закачки всички ни развеселява,
не подминава никой, без да поздрави.
Където седне разговорът весел става,
със много хумор приказката му върви."
За моя ли съпруг говорите бе, стринки?
Но нека, милички, се разберем сега.
Щом иде реч за скъпата ми половинка -
то вашите хвалби направо са шега!
Голяма дума да не казвам, но във вкъщи
май друг човек дели леглото с мен.
От сутрин като сянка движи се намръщен,
кажи-речи така минава всеки ден.
Върви из стаите, все нещо тихо срича
и мисля си понякога, че не е дип наред,
със поглед сякаш във отвъдното наднича...
Пък другите ми казват - бил добър поет?...
Какъв ти тука смях и кой у нас да кряка?
Петелът само дето като луд крещи,
кокошките напусто също кудкудякат -
затуй учудвате ме с ваш`те новини!
А моят не е бил усмихнат, да ви кажа,
от сватбеният ни портрет, това го знам!
На лекарката утре смятам да разкажа,
клинични случаи по спешност гледат там...