автор: ringo

Казвах ви за мойта котка - умната Писана, да!
Котка е, но не кокотка - има си и три деца!
И за тях се грижи също като истински човек.
Те с любов пък й отвръщат - обичливи синове!

Сред цветята се провират, тя на слънце се пече,
дойдат и муцунки свират в топло мамино носле.
Тя пък кротко ги изблизва, и по равно - по един,
а един немирник гризва, нищо, че е роден син.

Вчера гледах от балкона - копанче намери тя.
Тази котешка мадона с него дълго преседя -
нямаше й ги децата. Но се появиха пак.
Копанчето от устата тя остави го пред тях.

После леко се отдръпна - мили, гладни синове!...
От възхита аз потръпнах! Котка ли? Като човек!...
Пред природата велика мислено глава склоних,
тази сила многолика днес възпях във скромен стих!