автор: renika67

И воля на сърцето си да давам,
дали със друга воля тя ще се преплита?
След времето подтичвам, ала изоставам
и все по-често сякаш съм сърдита

Но мисля да рискувам и глава да сложа
в торбата с неизвестните въпроси...
За себе си, най-малко ще докажа,
че зная аз коя съм, но не зная кой си...

Не си губи ума, не зяпвай подир мене...
Роман любовен няма да напишем.
Чаровница съм, дявол да ме вземе,
преди да оглупеем, нека се съвземeм

Мандалото щом падне за последно,
трохите - чувства в шепичка ще сложим,
че някой казват - било вредно -
на петдесет с любов да се облажим...

Не можело да се обича, казват -
Туй било... привилегия голяма!
Дори закон да е, не бива да се спазва,
но, нека си спестиме тази драма...

Не ще ми пречи да ме сочат с пръсти,
че хубавият си живот разбивам...
И някой вместо мен да се прекръсти,
в живота кратък нокти щом забивам.