автор: ringo

Миг преди бурята само,
вкъщи измамно е тихо.
После ще лумне бял пламък
и дълго няма да стихне.

В огъня - там - ще умират
мисли, копнежи предишни.
Толкова ясно разбирам!...
Знаеш, но мене тешиш ме!...

Можеше двама с надежда
дълъг път в утро да хванем,
който високо извежда...
Няма как вече да стане!

Тътенът близо се чува
блясват светкавици, ето -
бурята вънка лудува,
огън ни праща небето!...

Много ли, Боже, сме грешни,
та ни подлагаш на мъка?...
Пращаш ни дни безутешни,
вместо надежди - разлъка!

...Бурята, знам, ще отмине,
болката в нас ще остане!...
За да прерасне с години
в зла, незарастваща рана...