Защо не беше твоята любов такава,
че до премала да се търсят все очите
и щом открият тънката наслада -
нектари да изместват там сълзите...
Или да беше онзи вятър непокорен -
поел листата на дървета боси,
от танца луд на ветрогонец буен,
любовните вихрушки дето да ми носи...
Защо не беше твоята любов такава,
по екстремната нишка да ме плъзва,
с верига изкусителна да ме завързва
и никога, от нея, да не ми омръзва...
Или в горещото легло да задушава,
в чаршафите дори да има ревност,
без воплите на страст да заглушава -
магично електричество и сляпа вечност...
Защо не беше твоята любов такава?