автор: Light

Какво направих аз за този свят?
Думи за любов, но тъй фалшиво чезнат.
Гладът, студът за мен са отредени
от любимите ми братя и сестри – човеци.
Усмивката ми е последното което имам.
И нея ми я взеха.
В последната молитва,
ужасен към Тебе гледам.
В очите ми реки,
макар по мъжки да е невъзможно.
Сърцето ми копнее в Тебе да се влее.
Защото кой ще ме спаси от тази чума.
Разумът и вопълът не бяха чути.
Последни думи, и една надежда,
че Те има.
Звук от падащо листо.
Вятърът студено в клоните бушува.
Накъде във този свят ?
Къде е моят брат, сестра ?
От моя Дом, на вечна музика
любов неземна, тъй далеко съм.
Във гърлото ми думи неизречени,
към Тебе Татко мой -
Възлюбленият на душа ми.
Сега съм аз
треперещо листо в студа,
във мрака.
Колко са фалшиви думите човешки.
Изгубено изчезват,
както мен във днес.
Гладен, жаден тръгнах за Голгота.
Не съм се и съмнявал, че така ще бъде.
На Твоя Прием светлото и тъмното блестяха.
Радост и мъгла се срещаха във огън.
Наистина избрах кошмарен път.
През трупове човешки да премина.
От всякъде възхвала,
но истината си е друга.
Не са от този свят
Обич и Любов.
Треперещ във студа
посрещам Светлината.
Кога ще се откажем от Егото?
Творецът ни зове да бъдем в Него равни.
Ала, уви – нечути са словата.
Във жертвения огън все горя,
но не изгарям.
Колко грехове събрах -
бъдещи чудесни диаманти,
в свят кристален при Отец ми.
Как искам някой да се вслуша.
Стига с тия глупави интриги.
Любов и Милост призовавам,
от моя Дом,
да дойдат на Земята.

14:36ч. 14.11.2011г.