Една усмивка, и една надежда.
Нежната любов на Елф.
-Ела вземи моят дар за теб.
Нали поиска милост.
Във форма най-изящна,
приеми я.
-От целувките ти нежни,
Долу във тревата, сред листата
гъбки бели се родиха.
-Нали в молитви най-горещи
Милост Божия зовеш.
-Сърцето ми
не може да се примири.
Идва от далечни висини.
Там хармония любовна
в равновесие щастливо
лее се навред.
Ах обична моя,
ти си ми сестра и майка.
-А ти приятел, най-горещ.
Не се сърди на спящите души.
Във мрака, твоята звездичка
нека да им свети.
Милостивата Любов им изяви.
Урокът ми вълшебен
ще научиш ти.
-А ти, прекрасна и невидима,
вълшебно ще ме вдъхновяваш.
Песните на щастието в мен звучат,
щом докоснеш ме със твоя лъч.
-Божествена хармония е в моята душа.
Ето вливам в тебе Светлина.
А ти ще даваш, на онези,
които ще потърсят Истината
в мрака на деня.
Не бой се аз съм с теб.
Твоята илюзия за самота,
нека да изчезне.
Светещи души,
сърца-лица, светещо засмени.
Помниш ли свещенните слова на Любовта ?
-Радост моя, обич моя имам Светлина.
С радост ще даря, Божествени блага.
11:57ч. 7.11.2011г.