Есента пристига бавно и тихо,
усеща се само студа от нейните стъпки.
Цветята навън изсъхват и пожълтяват
и само снопчета слънце понякога се появяват.
Есента пристигна и в живота ми без покана,
вмъкна се внимателно по зелената морава...
Тя идва,за да остане.Тя идва,за да вземе и малкото
светлина скрита в сърцето ми.
Тя идва,за да вземе каквото и се полага.
Това си ти,любов моя.
Ти си моята тъжна есен.
Ти си този,който любовта ми отне.
Ти си най-тъжната песен.
За тебе искам да пея когато небето над мен се срива,
за тебе искам да живея когато сърцето ми от студ се свива.
За студената ти есенна обич искам под небето да танцувам.
Студените ти устни искам всеки ден да целувам.
Дай ми надежда,че отново ще те имам поне този сезон.
Дай ми надежда,че поне веднъж ще ме обичаш,
че ще ме чакаш довечера под моя балкон.
Ти си моята тъжна есен,която идва само,
за да си отиде твърде скоро.
Ти си моята тъжна есен,която ще бъде до мен сега,
а после ще ме изостави отново.