Аз оставам. Няма сълзи.
Има дъжд от угаснали залези.
Той, керванът не спира, върви
и пустинно тихо прегръщат се спомени.
Ти не спирай. Няма вини.
Има думи останали неизказани.
Тя, надеждата пак се покри
и безкрайни са студените вечери.
Аз не моля. Няма тъги.
Има шепоти в нежност удавени.
Тя, тишината бездумно крещи
и дълбоки са следите останали.
Ти върви. Аз нямам криле.
Прегоряха след толкова молене.
Тя, реката не спира, тече.
и се давят мечтите уплашени...