автор: vyatur

С лека подхлъзваща стъпка,
тя литна в балетен дует.
Стотина малки жъти листенца,
поеха своя последен есенен бяг.

Получи се вълшебна картина.
Всички трептяха в транс
и всякаш с нежно докосване,
казваха збогом на този сезон.

Политнаха на долу щастливи,
рисувайки своя есенен килим,
тъй пухкав, мек и красив,
всякаш да стоплят земятя.

Човек не може, така подреди ги,
в преливащо жълто, кафяво, зелено,
а блясъка от залязващото слънце,
допълни чудната,приказна гледка.

Ти появи се след малко,
с усмивка за нашата среща.
Аз почувствах топлината,
дошла от твоята нежност сърдечна.