автор: esennolisto

Късна, шумоляща златна есен -
разнасяш толкова ухания
и вплиташ във косите ми
приспаното море- солта на август...
После ще затрупаш спомените ми със хладни кестени,
да не горят във мене безпощадно...
Залюлей ме, като пъстра люлка
моя трудна есен...
и вземи от ударите на сърцето ми-
за златната си песен...