Узрявахме за тихата си есен,
когато си говорихме с мълчания,
в които бях стаен и интересен
за твоето предесенно внимание.
И може би набързо се разказах,
а може би напусто се загатнах,
а може би зад думите съм празен...
Последното е твърде вероятно.
Изписани са есенните ленти
от думите на споделеността.
Останахме сега кореспонденти
на капещите в дните ни листа.