Слънцето пътуваше към своя залез. Хоризонтът бе обагрен в пурпурно сияние.
През портите на Ахетатон влязоха една след друга няколко позлатени колесници. Първа своето сияние разля царската колесница , водена от черни атлазени жребци. Гривите им бяха украсени с китни цветя, а на главите им като във танц се полюляваха щраусови пера. Фараонът слезе и застана на пътеката , обсипана с цветя , да изчака царицата. Беше облечен с бяла поличка от тънък плат, спускаща се на меки дипли. От пояса към бедрото му висеше ален шарф. На гърдите му блестеше златна яка, богато обсипана с рубини и опали, а на главата му гордо стоеше неговата немес - на сини и жълти райета. От двете страни на лицето му се поклащаха краищата на немеса, а отпред строго гледаше златна кобра. Фалшивата брада придаваше мъжественост на младежкото му лице, излъчващо топлина и нежност.
От следващата колесница слезе Нефертити. Гордо изправена , облечена с прилепнала бяла ленена рокля,подчертаваща изяществото на женските й форми. Червеният колан, с който беше препасана, очертаваше фината й талия .
Синьо-зелените й очи бяха подчертани с черна очна линия, а ярките й сочни устни придаваха мекота на студеното й изражение.На главата носеше своя син кепреш , украсен със златен диск.Около тях се подредиха множество войници с щитове, лъкове , копия и брадви.
Гражданите бяха излезли от домовете си да посрещнат царското семейство. Пред храма на Атон коленичеха двама жреци.Около тях танцуваха девойки , под нежните звуци на арфи. Музикантите пееха химна на Атон.
Ехнатон подаде ръка на Нефертити и заедно влязоха в храма. Последваха ги жреците , наметнати със своите пантерови кожи и носещи подноси с цветя и плодове - дар за Бог Атон.
Жреца Мерира запали кадилник и с дима от терпентин прочисти помещението и поклонниците. Всички коленичиха под откритото небе над храма и запяха химн на възхвала . Мерира пръскаше молещите се с благовония. След края на молитвата , поставиха даровете на ниска масичка от смокиново дърво. Покланяйки се напуснаха храма.
Въздухът беше сух и горещ. Майя придружаваше Ехнатон от дясната му страна и люлееше ветрило. Процесията минаваше по улиците между стени от светлосив камък . На места имаше високи статуи, изсечени от графитночерен
гранит. Преминаха през "Алеята на фараоните" и се насочиха към покоите на царското семейство.
На входа Ехнатон прегърна Нефертити , целуна я нежно , помилва порцелановото й лице. После целуна продължително ръката й.
- Мила моя царице, оставям те да си починеш. Ще очаквам по- късно твоето неотразимо присъствие.
Разделиха се след още една целувка.
- Таи, приготви ми ваната.
- Тя е приготвена царице - със зехтин и аромат на лотос- както я обичате.
Нефертити съблече роклята, свали короната и побърза да се потопи в мекотата на водата.
Затвори очи и потъна в тайнствените си мисли.
Таи разресваше черните й коси, падащи на вълни и букли .Имаше нещо странно в царицата , всеки път робинята се чудеше на странната форма на главата й -
в гоната си част беше издължена .Короната прикриваше тази й особеност и никой освен Таи и Ехнатон не знаеше . Тази форма на главата придаваше на изражението й хлад и гордост . Кожата й беше светла и нежна, като че ли царицата не принадлежеше на този свят.
След релаксиращата баня Нефертити облече плътна червена рокля с презрамки и украсена с пищна бродерия. Сложи своята кепреш , с която прикриваше странната форма на главата си и олицетворение на божествения й произход. Наметна леопардова кожа и напусна покоите си .
Нощта вече беше превзела земния свят .Небето беше ясно и неговият тъмносин ореол бе обсипан с множество ярки звезди .
Нефертити се качи на малка двуколка , водена от грациозен лъв.
Гордо застанала ,без да изрече заповед , лъвът потегли. Това страшно животно , като че ли бе под невидим безмълвен контрол. Царицата не носеше камшик или нещо подобно , с което да направлява лъва. Разбираха се без думи незнайно как.
Двуколката се носеше към Великата пирамида.
____
По материали от книгата "Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/