автор: voda

"...поисках тази вечер да те взема", Ив. Терзийски

Поиска да ме вземеш. И пое
със вятъра, луната и звездите.
В кръвта ти галопираха коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.

И как ще можеш? Нещо диво в теб
ведно събира всичките посоки.
И уж ме извисяваш до небе,
а все пропадам някъде дълбоко.

Не чакаш нищо. И не обещаваш.
Мигът издигаш на пиедистал.
И само сънища ми подаряваш –
това е всичко, дето си ми дал.

Не чакай вън. Табунът търси степи.
Един прозорец няма да го спре.
А аз със мисъл ще летя до тебе,
докато стигнеш
нови брегове...