автор: ATOM

Какво му е на безсюжетния разказ...
Какво му е на безсюжетния очерк дори...
Няма защо да се наежваш - знам, че си добре информиран писател, който погрешка в този миг е получитател на неориентираните настоящи редове. Есен е и ориентацията им скоро няма да цъфне, да не говорим за узряване... Но тук за безсюжетния очерк щяхме да се зъбим нещо... Ти не казвай нищо. Прав си.
И аз понякога се изправям, за да надникна от наблюдателницата на моментното си любопитство. Странно защо се оглежда понякога във всички посоки, като не е било да пропусне да вземе под внимание, че посоката живот е едничка. Една права. Изправена от липсата на сюжет. Една линия. Безсюжетна линия. Черта.
Какъв да бъде очеркът тогава...
Малките сюжети са синтетично производство, предназначени за пазара на онова моментно любопитство. Дори да изградим - поради психичната ни необходимост от подпора – погрешната представа, че множеството им би могло да е съвместно, гладът ни за плътност пак не би бил в състояние да ги насити със смисъл дотолкова, че те да създадат един Голям Сюжет. По-мистичните от нас биха казали, че Големият Сюжет е неръкотворен, вездесъщ и всепроникващ и независимо от всички наши отклонения, той е неизменно наличен и присъстващ. Да... голям е.
А сюжет - не е.
Основната линия на развитие е самото развитие, някой ще каже. Нека да измерим творческия му потенциал тогава. Да речем, че ражда всички малки очерци. Да речем, че синтетичните малки сюжети си имат по-естествени прототипове. Добре де, поговорихме на дребно. Какво става с Големия Сюжет?! Някак като такъв се избистря стремежът. Ще прескоча минифакта, че стремежът е едно клонене на началната точка, към отразилата е крайна. За да се спъна в нещо по-голямо... Единствената безкрайност е неудовлетворението. То предизвиква жаждата и търсенето, индикатори за липса.
Липса на сюжет, естествено.
Този очерк приключи малко преди да започне, но ще погледне в себе си за алтернатива. Щом признахме неудовлетворението, нека му угодим (това е сив хумор).
Нека Големият Сюжет се е самозаявил. Нека го има бе. Там да е, тук да е, да големее.
Да не е липса, да е намерен.
Ееееее... Мога да оглеждам и алтернативи от наблюдателницата. Тази е добра. Густа, густа... Голяма работа, изпълваща. Само дето явно тук приключва всичко, ако е сварило някога въобще да започне. Няма го неудовлетворението. Тоест – няма движение и развитие.
Демек - няма смисъл.
Сякаш по-съдържателен ще да е безсюжетният очерк. Пардон – живот.