автор: borrco

Една жена
в живота
на мъжете
двама
е драма
на душите
три.
Спри!
Мисли!
И след това
реши,
макар че ще боли!
О, колко много
ще боли!
Дали
светът ни
е така устроен,
че болката
да е от него част?!
Дали
с огромната си паст
застанал е пред нас
да ни погълне?!
Или
сами сме си виновни,
объркани от
страсти
зли
греховни
и в злобата си
непокорни
на Вечния Закон,
заплитаме
с изкуство
фино
фаталната си примка
за врата?!
Смъртта
ще стяга я
с наслада
дива
и сива,
все по-сива
ще става
картината
в живота ни
пред нас…
Със меден глас
жената проговори:
"Обичам те!"
и своите обятия
отвори
за да прегърне…
"Кого ли?"
се питаха
объркано
мъжете
в надеждата
и двамата
обзети
да бъдат взети
с "Трамвай Желание"
на вечна обиколка
в вселената
безкрайна
на малката
жена.
Сама,
тя избора си
ще направи,
един
от двамата
ще изостави
от болка да се гърчи
и да стене
в самота…
Такава нищета
за мен
е тази драма,
безсмислена
и грозна.
Отровна
чаша е
с вода
за болните
и жадните сърца
погълнати
от луд копнеж
по нещо
"свято"…
Но в края си
зловещо
то ще се окаже…