автор: traveling_musician

Всеки миг в небесата без звук
блесва малка частица от звездния прах
и оставя резка по очите ти будни,
така уморени от взор по изгубено утре.

В това космично море от несбъднатост
се лутат стрелките на време, от мене излъгано.
Но ти разбираш, че то е обрало до дъно
твоята вяра - съдрана торбица, захвърлена в ъгъла.

И защо пазиш нежност в студените пръсти,
щом нямаш сърце за докосване?...
Не съм вече в теб!... Не е моя тази сълза нескопосана!...

Ще ме видиш последно в чертата
от прашинка, поела към пустото.
Ще се върна при себе си там, да узная
как оттатък слънцата угасват човешките устни.

А защо нежност ме пари в студените пръсти,
щом нямам сърце за докосване?...
Не отваряй очи! Пред теб мъртва птица се учи на полет...