автор: rainy

Гледаше ме изразително и сякаш леко насмешливо с катранените си, дълбоки очи. Дъхът ми спря по средата на трахеята. Красавец! Всъщност, твърде постно определение за този див и страстен мачо... Колената ми омекнаха, а пулсът яростно ме срита в корема да си седна разумно на задника и не предприемам простотии...

Може би е редно да спомена, че иде реч за черен, расов жребец. Може би е редно и да уточня как (непонятно защо) бях решила, че няколкото мършави учебни часа с кротка бяла кобила на учебен полигон са достатъчни да си спретна непредвидена „романтична разходка с кон в планината” по време на романтичен уикенд сред романтична обстановка, където се беше пръкнал и този център за алтернативен туризъм за скучаещи баровци. Още по-непонятен беше изборът на жокея, обаче, предоставил ми това чудо на природата, под което и права можех да мина, а за очеизбийно буйния му нрав дори не смеех да пусна на воля бурната си фантазия, ама на – гордост!

Нахлузих каската и усмихнато – мамка им и маски! – се закатерих по оградата на тренировъчния манеж, за да се докопам до кожената седалка. Споменах май бегло размера на породистото животно... Жребецът презрително изпръхтя (фъстък, стига си ми се мотала между копитата!) и подмести атлетичното си туловище, само че аз от намеци разбирам ли? Следвам го като кудук и мърморя едни нелицеприятни словосъчетания, без да се отказвам. Пък и разполагах с подкрепата на конегледачите (не от алтруизъм, а просто финикийските знаци имат склонност да купуват внимание), така че в крайна сметка тръснах разтрепераните си задни части върху красавеца, те ми връчиха поводите и се изсулиха с ромейска усмивка, която бързичко се спаружи...

Несподелената ми (както всяка подобна) любов поразкърши тяло, колкото да усетя главозамайването от чувства и оргазъм в едно и изневиделица рухна като пясъчен колос върху подпочвени води! Обаче жребецът джентълмен... Реши да не доказва трошливостта на твърдия ми череп, а елегантно ме изхвърли, като тупна рязко, но меко на земята, а аз се затъркалях като боулинг топка и спрях едва в колците на ограждението. Явно овъргаляната ми в пепелта муцунка е предизвикала яко съжаление, щото единият жокей да предложи великодушно разходка с друг жребец, върху който самият той беше разположил стегнатото си (мъжете само мислели за секс...) дупе без кьораво седло под него. То правилно дават акъл старите хора да не си отваряме безцелно устата, за да не лапнем някоя дръзка муха, но... Тук ролята на летящия инсектицид се изпълни от моя милост, която прегърна идеята с индиански боен танц, а впоследствие се вкопчи и в самия дългокос индивид. Преди това воайорите да затворят очи, за да ми спестят хиленето си от гледката на драпане до върха на коня – ледена пързалка във вертикален план, а другият жокей в ролята на лебедка. Продължението беше очарователно, защото двата ата определено си бяха плюли в устите...

Едва гушнала през кръста набедения червенокож, усетих как се отлепям и политам във въздуха от моменталното полудяване на жребеца и втурването му през полето в галоп, достоен за всеки индиански екшън. Докато истерично се заливах от изригнал, нездравословен смях и балансирах върху хлъзгавия гръб чрез притискане на де що стърчащи (на)крайници свободни се намираха, дочух хърхорещия звук от гръцмуля на Винету, промъкнал се през безмилостно прещипания му слънчев сплит: „Госпожо, ако не отпуснете малко хватката на ръчищата си, рискувате този път да си строшим и двамата главите”. Успях само да изфъфля през стиснатите до откат зъби: „Господине, абе не скапвайте толкова прозаично емоцията ми на спасяване по холивудски!”

Всъщност, не знам доколко емоционално му е било на каубоя, но след като озапти някак окончателно пощръклялото животно и впоследствие учтиво поисках да си платя каквото там трябваше, той любезно отказа и внимателно попита за моя хонорар...