Езеро. Лотоси. Жабки. И вятърът.
Някъде – аз. Или, зная ли... Никъде.
Някъде той - Мохамед, планината му,
мамят се с грахчета, търсят се, викат се...
Щом се разбирате, значи добре сте...
Аз пък, за себе си, сякаш разбрах, че
тя, планината, дали се премества,
няма причина за моето грахче
да се напряга, измъчва и мята
да промени планини предизвикани.
Езеро. Лотоси. Жабки. И вятърът.
Някъде – аз. Или, зная ли... Никъде.