автор: traveling_musician

Има стихове, пушещи пури, други - над чашка улисани.
Има стихове дрипави или - от глава до пети в кадифе.
Руска рулетка дреме във всеки стих недописан...
Но защо ли все още нямаме стихове с вкус на кафе?

Ще отида на гарата, там върху справедливата линия,
между слепи семафори, притичващи сенки и климати.
Ще разбърквам анонимни слова в безсловесната своя чинийка
и ще трупам пак в нея стотинки за топло кафе за през зимата.

Ще се чудят какво съм безпътните псета и безплътни пияници.
Ще клатят глави и ще придърпват децата си майките.
Ще мислят, че луд реди думи по релсите и иска да чуе овации.
А аз просто ще чакам да се чукнем с кафе със влака за Рая.