автор: starozagorez

На Орлеанския блус под унилия ритъм
свещИте изядоха своите фитили.
Бавно и нежно на ум препрочитам
всички прелести от очите ми дето си крила.

Недостъпната есен открива вратата
на времето.То е наше чак до утрОто.
Малката Мечка от там крадешката
си настройва на ритъма блусов ухото.

Червенее в бокалите прясното вино.
Постелята пак се превърна в любовна арена.
Под ритъм на блус орлеанската вечер отмина-
за чудно щастие тя ни бе подарена...

05.11.2011 г.
Б. Алекс.