автор: Rumi66

Разпозна ли в тъмното,
дъхът ми жаден и безумен.
Пак идва твойта кожа да прегръща,
в утрото студено.
А ти, не го завръщай!
Ще те рисува,
като тръпката за вчера.
Набързичко, надъхано и с хъс.
Утрото и без това ще го прогони.
Обратно в моята постеля.
А той, като крадец.
На глътки жадни, ще дебне.
Нощеска при теб да се прокрадне.
Жадува първо за очите.
Иска да ги стопи...
Или поне да си опита.
Видя ли в тъмното,
дъхът ми жаден.
Исках да го спра нощес.
Но зад гърба ми се прокрадна.
Като се завърна в бяло, светло утро
Вече се смееше безумно.
Пиян и гледащ тъй лудешки.
Не съм в грешка, ха, ха,ха......не съм в.....