автор: renika67

Ръце размаха... Искаше да са крила.
Да бъдеш птица волна, над света кръжаща
А аз до теб, навреме бях дошла -
жената с главно "Ж"! Жена - любяща!

Във твоите криле бях пръсти впила,
по мой си начин те обичах, без умора,
снагата си около теб обвила -
като брашляна, плъзнал там по двора...

Поисках да съм сляпа за живота
от който идваш и където бе запътен...
Живеех само за мига сиротен -
във който казах "Да" с ума - замътен

Приех те, с всичките злини човешки,
защото знаех, че любов ни свързва
И нямаше да има вече болка, нито грешки
пред теб заставах, бях за всичко първа...

Духът си силен въплътих във тебе,
ти стана мъж - солиден и уверен,
доброто засадено в теб растеше -
бе моят дъб, пред бури непреведен...

Дошъл бе час да пусна мойта хватка.
Крилата да разпериш и да литнеш...
Макар без мен - в целувката ми кратка,
помолих, сладостта ми да запомниш...

Крилете пуснах, ти бе мойта гордост...
Така жадуваната свобода прегърна,
и щом се налетя, щом вкуси тази радост -
при мен в гнездото кротичко се върна...