автор: jaich49

Когато приятел,колега,познат реши да ми гостува,знаещ,че нямам нито пиене, нито мезе,сам носи почерпката и салатата.
Така постъпи и Сергей.
Чукнахме чаши,отпихме и подхванахме приказка.В течение на разговора стана въпрос за инцидент,разминал се без жертви.
Сергей изложи становището,че така е било писано да стане.
- Къде е писано?- оспорих,невярващ на подобни измислици - Покажи ми го да видя,да го прочета.
- Неведоми са пътищата на провидението.Всеки има право да се съмнява.
По лицето му прочетох,че няма намерение да спори.
- Добре,- реших да го задържа на темата -дай някакво доказателство.
- Ще ти разкажа моя случай.А ти сам си направи извода.
Случи се когато работих като сервитьор в Шабла.Курортния сезон завърши. По силата на двегодишния договор ми оставаха да работя още 11 месеца в къмпинга. Пред настъпващите есен-зима трябваше да се преместя да живея в тухлена постройка.Натоварих багажа си от дъсченото бунгало в каруцата на пазача, извиках двама колеги да помагат,и я забутахме по лекия склон нагоре.
Спряхме пред новата ми квартира.Пред нея се нижат дървени бунгала, ползвани от чуждестранните курортисти,в момента заети от ученици-бригадири.
През време пренасянето на багажа в стаята край нас минаха две бригадирки. Аз не се заглеждам в хората,още по малко- в жени.
- Момичета,- казах,без да вдигам глава към тях - догодина като ви стана учител,да не се срамувате,че не сте ме поздравили?
Колегите се засмяха,а те продължиха по пътя си.След десетина минути отсреща идваха две девойки.Дали бяха същите,не зная.Когато приближиха, подхвърлих с привидно засегнат тон:
- Момичета,кажете добър вечер!Минавате край благородник!
Този път не само колегите,а и те реагираха положително,щото чух смеха им.
Щом привършихме с пренасянето на багажа,колегите изпиха по чаша ракия и си тръгнаха.
Започнах да подреждам багажа.Прозореца бе отворен.Магнетофона свиреше с нормална за стаята сила,но при тихата вече навярно се е чувал далеч.Защото не след дълго се почука на вратата.Бяха двама бригадири:българин и турчин.
Помолиха да послушат музика.Аз се стремя да вървя в крак с музикалните течения.Записите ми бяха от изминалото лято от радио "Мамая".А това са най- новите мелодии,харесвани от средношколците.
Поднесох им столове и продължих с подредбата на багажа.За вечерната им проверка те си тръгнаха,като благодариха за любезността ми.
На другия ден по обяд дойде турчина.Съобщи ми,че трудовата им свършва и с автобусите се прибират за окръжния град.Следващата седмица ще ги сменят други бригадири.
Пожелах му успешно учение и с ръкостискане се разделихме.
Следващата сряда той влезна в стаята ми.Обясни,че отново са ги изпратили на бригада за по-бързо обиране на есенните култури.
Вечерта отидох в ресторанта.Седнах при колеги и си поръчах питие.Поради по малкото клиенти през зимния период,част от сервитьорите бяхме преназначени в професия "поддръжка на къмпинга."
Към осемнадесет часа бригадири напълниха ресторанта.В един момент стоящия срещу ми колега бурно възкликна,гледащ удивен зад гърба ми:
- А-а-а,егати парчето!
По очаровано му лице и светнали очи разбрах,че става въпрос за жена.
За мен любопитството е признак на лошо възпитание,затова си останах в същото положение.
Колегите от моята страна се обърнаха и с тихите си възклицания издадоха възхищението си.По следящите им обекта погледи на тези срещу ми разбрах,че въпросната личност се движи в посока,която скоро ще я въведи и в моето полезрение.
Така стана.Тя вървеше край масите,като разменяше по реплика със съучениците си.
Наистина бе прекрасна:фино тяло,изящна стойка,кръшна походка,пленителна красота-качества,каквито рядко се съчетават у една жена.На главата си носеше изплетена от червена и бяла прежда барета,която страшно хубаво й стоеше.
Аз не се надявам на внимание от страна на жените към мен,затова извих глава преди да съм видял цялото й лице и срещна погледа й.
Когато наближи часа за вечерната им проверка,бригадирите заизлизаха от ресторанта.Малката зала,в която стояхме ние,е разделена от голямата с тухлена стена,прорязана от няколко квадратни отвора,така че през един от тях виждах входната врата.
Не зная какво ме подтикна да погледна натам.В редицата на излизащите ученици дойде и нейния ред.Наближавайки вратата,тя се изви и трайно ме погледна.
Аз не издържам на поглед,още по-малко на погледа на красива жена.Затова се направих,че се почесвам по врата и се обърнах да видя има ли някой след мен.Масите бяха празни.
Вдигнах очи през квадрата.Тя бе прозряла целта на обръщането ми,защото още по настоятелно ме загледа.
Тя пристъпа крачка в страни да стори път на излизащите бригадири.Когато остана последна,обърна се,изгледа ме продължително и излезе.Позицията,в която се намираше,можеше да вижда само мен през отвора.Колегите ми бяха скрити за нея зад стената.
Нямаше съмнение,тя наистина гледаше мен.Постъпката й съвсем ме учуди- толкова хубава и красива девойка да се впечатли точно пък от мен!
На следния ден турчина дойде в стаята ми.Попитах го за нея.Единствения ориентир,който можех да му дам,бе баретата й.Той не се сети за коя става въпрос,но обеща да разузнае.
Вечерта пак отидох в ресторанта.С наплива на бригадирите,турчина дойде при мен.Каза,че тя ме чака вън.Излязохме.Бе същата девойка.Турчина ни запозна и прояви такт,като заяви,че има някаква работа и изчезна.
Попитах я съгласна ли е да се поразходим.Тя прие и тръгнахме.Изминахме метри в мълчание тъй като не намирах подходяща тема за разговор,когато тя внезапно заяви,че много ми се сърди.
Изненадата ми бе голяма.Снощи я видях за пръв път.Какво имаше против мен.
При ненадейно отправеното ми обвинение,успях да издумам само глупавото "защо".
Предната седмица,преди отпътуването си с автобусите,ми изпратила ябълка по българина.Нито получих такъв подарък,нито него видях тоя ден.
След минути се върнал при нея и й предал,че съм хвърлил ябълката и заявил,че с деца не се занимавам.За да постъпи така,положително е влюбен в нея,защото при малкото време,в което бяхме заедно в стаята,с нищо не съм му дал повод да ме мрази.
Значи така е било отредено:да си замини,да я изпратят отново на бригада,и отново на същото място.Да ми подскаже присъствието си и да я забележа.
Каквото е писано,се сбъдва!