автор: Gerlan

Бяла сграда, стаите също са бели, пътищата които
Водят до тук са невидими за да пазят,
Бялото от останалите.
В бели дрехи са облечени всички даже,
Моите са с дълги ръкави, отзад вързани
За да не висят.
Веднъж си поговорих със двора, а ме наказаха
Двама с бели престилки ама, не като моята
Доведоха една стая.
Едно болно легло с мене превързаха с бели колани
За да оздравее му дадоха двойна доза спокойствие,
Ако падне от мене?
Да не го заболи! Тук всичко е с бяло белязано.
Хора с бели коси, бели картини даже, бели петна…
Понякога ги чувам!
От съседната стая. Когато не са бели-болят…
Не сме много но идват и нови, гледат уплашено!
Бялото не се преструва.
По него всичко различно личи. Затова си е бяло.
И го крият старателно зад високи огради.
А какво ли сънува?
Навярно останалите цветове във себе си сляло,

10.10.04г