автор: radost-ina

По залез, ако тръгнеш в моя ден,
звездите ще изгубят своя облик.
Ако не си във бъдното до мен,
лъчите слънчеви не ще ме топлят.

И ще настанат бури и мъгли
в душата ми от пъстри спомени.
Ще те очаквам с първите петли,
каквато съм за теб – без домино.

Ако те нямам в утрешния ден,
цветята ще обронят цветовете си.
И шарения техен фин сатен
ще потъмнее, сгърчил се в нозете ми.

В очите ми ще се закотвят облаци,
ще блика дъжд през нежните клепачи.
Речта ми песенна и огнена,
без жал ще я притиснат щипки рачи.

Ако не мога да те имам без предел,
сърцето ми ще се разбие във скалите.
За туй пази го в тебе, с дарба на орел
и никога не ще ми се наситиш!

Радостина Драгоева