автор: Light

Колко дълго те търсих,
пребродих навред.
Беше в усмивките на другите.
Беше в сърцата им.
Все се питах:
Какво е това?
Нежното, топлото, чистото...
В целувката на нея,
пак беше ти...
Не знаех името ти.
Не знаех.
Не знаех... че това си ти.
Любов Божия...
Съкровенна, търсена...
Реших се...
В твоето царство пристъпвам,
тихо... в ритъма на сърцето си.
Искам при тебе Любов, да живея.
В обещания свят.
Светещи души,
сърца-лица, розово засмени.
В нежна милост преливащи...съкровени.
И когато разкъсано гледах радостта на другите.
Ти, Любов не ме изостави.
Беше в дърветата, на които опирах гърба си.
Беше в тревата, на която полягах в несвяст,
поразен и ограбен...
Беше в планините високи.
Рила, там при Сърцето,
където ме чу и откликна.
Намери ме в храма на нищото.
И в пресъхнала чешма влезе,
жива вода за жадни да бъдеш.
Милостива Любов!
Жива Любов!
Искам в твоето царство,
вечно да бъда!

1.11.2011г. 15:46ч.