автор: galiakara

/акростих/

Б арикадирам чувства и мисли
Е хото от гласа ти да изчистя...
З аблуда беше кратката ни любов:
М игновение от забранения плод
Ъ глова къща под високия бор
Л ятно очакване в китния двор
В аза свежи цветя под лозата
И гра на думи, падащи по тревата
Е спресо- горчиво като тъгата
Т ворение от пориви необуздани
О тсрочка за бъдещите ни рани

Н из от страсти в глухата тишина
А йсберг, погълнат от силна вълна

С инор дълбок между доброто и злото
Т алаз, повлякъл към дъното веслото
Р авнина, с покривка от есенна мъгла
А корд минорен като бисерна роса
С крежен снежец, ослепяващ очите
Т опло огнище за телата, душите
Т емел пясъчен от сънища и надежди
А всъщност беше само тъжно премеждие...