Вън е вълшебен зимен ден.
Със сняг покрити са елите,
а ти на мислите си в плен
със тиха мъка във очите.
Летеше ти във небесата
като прекрасен млад орел.
Край нямаха и чудесата,
нито на силите предел.
Но те простреляха в крилого
и падна ти-сега вървиш
и бавно движиш се, защото
не можеш пак да полетиш.
Но ти остава във сърцето
една надежда може би.
Изтрий сълзите от лицето
и без криле се пак лети.
Защото има на земята
една вълшебница добра.
Тя те издига в небесата.
Познай коя е-любовта.