автор: Valens

Когато си нещастно влюбен
и целия ти свят е в мрак
във погледа ú си изгубен,
но само там, ти дишаш пак.

Разкъсваш се на сто да можеш
във всичко да ú угодиш,
но пак е „мисията невъзможна“,
както и накъдето да въртиш.

И колкото по-смело атакуваш
към здрави крепостни стени,
по-яростен отпор намираш.
Пролуки търсиш, но не би...

А със „троянски кон“ не искаш...
/Истински си влюбен ти./
Решил…и днес поел си риска,
отговора търсиш „очи във очи“.

Но тя не те обича, знаеш,
ненужно я измъчваш със вина
и по-добър е ще признаеш,
отговора „не“, наместо „да“.

Е да, но как да го приемеш...
„Тя явно нещо не разбра...“
„Разговора бе в неподходящо време...“
И се завърта старата игра.

Защото само там живееш...
Защото там е твоя бряг...
И все по-дълбока пропаст зее
между реален и сънуван свят...

Къде е грешката във случая?!
И кой виновен е, кажи?!
Насила казано „Обичам те!“
със времето все повече тежи.