автор: enigma_

Понякога съм толкова различна,
ту кротък слънчев лъч, ту демон див
Понякога съм песенно лирична
че спомени в мелодия редя,а дните в стих.
Понякога съм пламенно критична
и себе си виня за хорските злини
Понякога съм просто идилична,
в хармония обличам сивите си дни.
Понякога съм чудно еклектична,
че огън и вода събирам във едно.
Понякога съм даже ексцентрична,
жонглирайки умело със добро и зло
Понякога.....,
                но.......винаги съм истинска!
Събрала нежна обич и тъга,
живота сграбчила неистово ,
Любима, Майка.....кратичко- Жена!