автор: kostaki

На най-красивата детска площадка в града се събираха много деца.
Те скачаха, пищяха, играеха си с всички играчки които бяха надонесли разделяха се на групи и пак се събираха. Само едно детенце играеше в ъгъла на пясъчника самичко. И колкото пъти се опитваше да се включи в играта на другите деца, те дружно го изгонваха:
-Махай се! На теб татко ти е грозен!
За детето баща му си беше както и всички други бащи, даже и много по-добър. Нищо че на дясната си буза имаше огромна черна брадавица с три дебели косъма. И че на големия си и увиснал нос имаше бакелитови очила с дебели стъкла. Не му пречеше и плешивото теме. Той си му беше татко и си го обичаше.
Самият баща също седеше притеснено на една отдалечена пейка и се правеше, че чете вестник. Отдавна беше престанал да се пробва да се сближи с другите майки и татковци. Те не му викаха „Махай се!”, а просто се опитваха да не гледа към него, което си е, съгласете се същото. Ще попитате – ами как такъв грозен човек се е уредил да стане татко. Обяснението е просто – всеки човек на земята си има половинка. На красивите хора, като киноартистите и манекенките им е много трудно да си я нямерят – около тях постоянно се тълпят много хора и в тълпата половинката се загубваше безвъзвратно. На грозните им беше най-лесно. Само веднъж в живота някой ги поглеждаше с влюбени очи и те веднага го разбираха. Така че грозното тате си живееше щастливо със своята жена и му беше криво само това, че никой не искаше да си играе с детето му.
Един ден, обаче шефът на грозното тате отиде при него и сумтейки му каза, че нали вижда – криза е, бизнесът не върви и ще трябва да има съкращения. Без да го гледа в очите му даде един лист хартия и си излезе бързо. Грозното тате не се уплаши и тръгна по интервюта за нова работа. Фирмите, които конкурирха шефа му също бяха в криза и не искаха нови работници. Опита се да стане най-лесната работа – продавач. Там преживя обаче шок. Работодателите се държаха като родителите от детската площадка – гледаха тавана и едва чакаха интервюто да привърши. А някак си не беше лесно да се пречупи и да стане чистач.
Един ден грозното тате видя обява във вестника, че търсят статисти за кинопродукция. И без това него ден нямаше какво да прави, така че се нареди на поредната опашка и хоппала – намери си работа, макар и за седмица. Заредиха се монотонни часове на ходене напред-назад по улицата пред камерата. Филмът беше за някакви злодеи и истинските актьори бягаха между статистите, разблъскваха ги и така дубъл след дубъл. Татето няколко пъти пада, единият път – току пред режисьора. Това беше шансът на живота му – режисьорът подскочи, като го видя, спря снимките и се загледа в лицето му. Брадавицата се кипреше на бузата в пълния си блясък.
- Бързо извикайте гримьооооор! – изрева по режисьорски.
Грозното тате не повярва на ушите си, помисли, че ето – ще стане истински артист.
- Искам да ми направиш точно такава - каза режисьорът и посочи бузата на татето.
Гримьорът хич не се и бави, замъкна прекрасната брадавица и нейният притежател в ателието си, засне я в различни посоки, после с някакви сложни програми я пресътвори в компютъра си, сменя цветове, хъмка и се чеса дълго-дълго по главата. След няколко часа резултатът бе гумичка със стърчащи косъмчета. Залепиха я на бузата на главния злодей, после я отлепиха и я залепиха наново и наново. Режисьорът гледаше от свирепо по-свирепо и накрая решиха да направят нова брадавица. Гримьорът цяла нощ не спа, на сутринта беше приготвил не една а седем брадавици. Цял ден ги нагласяха и пак не задоволиха естетичния вкус на маестрото. В късния следобед наистина се случи чудо. Самият режисьор отиде при грозното тате, гледа го пронизително около десет минути и му даде централна роля.
Филмът за учудване на всички стана много добър. На всички ъгли в града бяха разлепени плакати с главните герои. А на детската площадка малките дечица бяха обиколили едно хлапе и му се молеха:
- Ела да си играеш с нас, татко ти е толкова красив!