автор: k2

Днес е празник. Децата не са на училище, домашните са написани преди няколко дни, малката предизборно-будителска ваканция е добре дошла - от компютрите се вдига пара.
Още от сутрешният минусов полъх на идващата зима се носи въпрос – кои пък са тия будители? За много такива се сещам и самозвани и велики, но ми се ще да поразнищим най-най-първите - гръцките братя Кирил и Методий. Чухме оттук–оттам, че не били баш гърци, ами малко нещо българчета, щото то майчината линия била по-сериозна. После и откъм братската страна на чудесата – Македонийка се понесе слово, че не били ми те гърчета, най ми не били българчета, а асъл същински макета - двамата братя - дето скалъпили азбуката на славяните.

Истината ми се чини прозрачна, като буркан с ланшна туршия – нищо се не види, додето не отвориш и не изсипеш в чиния бабиното творчество. Та никой не знае какви са били тези ми ти братя, но стореното от тях си остава – натряскали азбука, дето прилича на бюджет на БАН – много ум вложили, много хъс, много наука, ама пусто все нещо не достига, за да стане работата както трябва. „Ох, на баба”! На БАН парички не му стигат, та са се отказали да отливат фундамента на фундаменталната наука и са преминали на по-практичното научно-техническо отдаване на помещения под наем – глад, уважаеми съкооператори в ТКЗС „България”, глад – за наука и знания! Пък при учените братя не се получило великото творение, защото била толкова изстискана от пръстите тяхната туршия, безсолна и постничка, че не я гепила закваската, не се вкиснала, не се получила. Хай левъл наука, а за какво му е на целокупното народонаселение, щом му звучи като езика „вайхуа”?! Май само двама-трима ученици са имали капацитета да разберат за какво иде реч, еле пък да прочетат някой ред на пустата глаголица.

Добре, че наший цар, който по онова приказно време царувал с ум и разум, казал: „Мерси за азбуката, данке, дето се вика, ама не е много готина. Ама вие си бъдете рахат, братлета” (опа – „рахатлъка” по-после е дошъл по нашите земи) - с други думи казал: „Грижи да нямате – ей сега едни момчета ще оправят вашата азбука, малко ще я пипнат тук-там и ще стане”. После направил най-умното, което можел да направи – дал „копи пейст” на коптската азбука и готово. За да не се сърдят братята и клакьорите на великата им славяноплеменна „просветителска мисия”, нарекли отрочето на копи пейста „Кирилица” и всички били щастливи. И балъците, дето сега населяваме земицата българска, трябва да празнуваме древни политически игрички, че и Европа каним на тоя танц.

На въпросите защо в гореспоменатата коптска азбука, която се явява малко нещо египетска, има „ш”, „щ”, онова сладко „ер малко” и т.н. – БАН и науката мълчат, чортовете, строени за стачка, а уж бяха „Винаги готов”, другари, уж... Пък историята на народите, описана в учебниците на моите деца, е смехотворна и лъже, лъже – мръсницата, но к’во да пра’йш – нашата история се крепи на печатни грешки в гръцките хроники. Хак да им е кризата, впрочем!

Чудех се в студеното утро какво точно да празнувам през деня, и ми хрумна, че май не съм и славянин, според ДНК тестовете на народеца български. Немците били по-славяни от нас в процентно изражение. „Гут” и честито да им е – не съм лингвист, но „слеив” май иде от „славяни”. Има логика - тази популация е била главното гориво, захранващо локомотива на историята, който не бил на слънчеви батерии, а на прости белтъци.

Честит славяноболгарски празник, братя! И наздраве!