В сънищата ми (с цвят мерло)
нахлуваш напоително.
По течните следи съм
в търсене на себе си,
а намирам теб.
По всяка твоя извивка
желанията ми напипват близост,
родена в преодолени разстояния,
задръжки и вяра.
Изпиваш от мен последната
тишина и се слушаме над
червената пяна струйни капки.
В сърцето ми е слънчево.
Лъчите ти минават през мен.
Като филтър пропускам
само онези,които ще помогнат
да узрее и последното зърно
на вярата,че ти си...
Чашата е пълна с бавни
глътки екстаз (цвят мерло).
Отразен в очите ти
прилича на огън
и червени езици ни
прегръщат съединени.
Обещават вечност на
цветното ти присъствие
в моята топла емоция
там...в мерлото...